Държавата губи над 300 милиона лева годишно от плащания под масата
Ако бъдат хванати в нарушаване от Национална агенция за приходите, работодателите подлежат на санкция, а може да се стигне и до затвор
Всяка година хазната губи над 300 млн. лв. от практиката, известна като „ пари под масата ”. Това са осигуровките, които работодателите не внасят, съобщава
Професионалният път на Магдалена потегля от бар - незабавно, откакто навършва 18 години. Въпреки че не мисли нито за майчинство, нито за пенсиониране - държи трудовите ѝ права да се съблюдават и не взима пари под масата.
„ Не съм доста съгласна за такива условия – да ми се дават настрана пари ”, изясни тя.
Това е обаче и един от бизнесите, в които 60% от чиновниците не получават осигуровки върху цялата си заплата, сочи статистиката на Национална агенция за приходите. От бранша напомнят, че от юни 2020 година с намаляването на ДДС-то за заведенията за хранене на 9% осигурителният предел в сектора се е вдигнал.
„ За страната тогава беше 610 лв.. Само за нашия бранш го направихме на 800 лв. ”, сподели ресторантьорът Павлин Петров. Той е безапелационен, че практиката за предоставяне на част от заплатата в плик е съвсем изкоренена.
„ Хората не се съгласяват на този вид на работа. Когато стана затварянето, държавата подпомогна чиновниците и тези, които са работили по този метод, не можаха да получат положителни обезщетения ”, посочи Петров.
Проверките на Национална агенция за приходите и Инспекцията по труда в заведения през юни и юли обаче откриват над 6 000 нарушавания на трудовото законодателство. От които най-големи вреди търпи всеки работещ, съгласил се да получава част от заплатата си в плик.
„ Когато се разболее - ще би трябвало да заплати в допълнение за това. Когато се пенсионира - ще получи доста ниска пенсия ”, акцентира шефът „ Управление на риска ” в Национална агенция за приходите Николай Петков.
Например, чиновник, който се обезпечава на минимална работна заплата, само че получава 1 200 лв. месечно, търпи близо 70 000 лв. загуби до края на живота си. Но даже да потърси правата си по правосъден път, среща компликации.
„ Във етапа на доказването ние се сблъскваме с едно единодушие сред двете страни. Ние не можем да се позовем на една от двете страни, тъй като те са на една страна ”, добави Петков.
Ако въпреки всичко бъдат хванати в нарушаване от Национална агенция за приходите, работодателите подлежат на санкция до 15 000 лв., може да се стигне и до затвор.
Всяка година хазната губи над 300 млн. лв. от практиката, известна като „ пари под масата ”. Това са осигуровките, които работодателите не внасят, съобщава
Професионалният път на Магдалена потегля от бар - незабавно, откакто навършва 18 години. Въпреки че не мисли нито за майчинство, нито за пенсиониране - държи трудовите ѝ права да се съблюдават и не взима пари под масата.
„ Не съм доста съгласна за такива условия – да ми се дават настрана пари ”, изясни тя.
Това е обаче и един от бизнесите, в които 60% от чиновниците не получават осигуровки върху цялата си заплата, сочи статистиката на Национална агенция за приходите. От бранша напомнят, че от юни 2020 година с намаляването на ДДС-то за заведенията за хранене на 9% осигурителният предел в сектора се е вдигнал.
„ За страната тогава беше 610 лв.. Само за нашия бранш го направихме на 800 лв. ”, сподели ресторантьорът Павлин Петров. Той е безапелационен, че практиката за предоставяне на част от заплатата в плик е съвсем изкоренена.
„ Хората не се съгласяват на този вид на работа. Когато стана затварянето, държавата подпомогна чиновниците и тези, които са работили по този метод, не можаха да получат положителни обезщетения ”, посочи Петров.
Проверките на Национална агенция за приходите и Инспекцията по труда в заведения през юни и юли обаче откриват над 6 000 нарушавания на трудовото законодателство. От които най-големи вреди търпи всеки работещ, съгласил се да получава част от заплатата си в плик.
„ Когато се разболее - ще би трябвало да заплати в допълнение за това. Когато се пенсионира - ще получи доста ниска пенсия ”, акцентира шефът „ Управление на риска ” в Национална агенция за приходите Николай Петков.
Например, чиновник, който се обезпечава на минимална работна заплата, само че получава 1 200 лв. месечно, търпи близо 70 000 лв. загуби до края на живота си. Но даже да потърси правата си по правосъден път, среща компликации.
„ Във етапа на доказването ние се сблъскваме с едно единодушие сред двете страни. Ние не можем да се позовем на една от двете страни, тъй като те са на една страна ”, добави Петков.
Ако въпреки всичко бъдат хванати в нарушаване от Национална агенция за приходите, работодателите подлежат на санкция до 15 000 лв., може да се стигне и до затвор.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ